Съществуват два основни модела на уврежданията: Медицински модел и Социален модел.

Медицински модел

С термина Медицински модел на уврежданията се означават индивидуални състояния, определени от заболяване или медицинско състояние. Медицинският модел на уврежданията се отнася до увреждането като индивидуален проблем. То се разглежда от гледна точка на човека с увреждане, който е зависим и се нуждае от грижи и лечение, като това до голяма степен е предопределяло и начина, по който хората с увреждания системно са били изолирани от обществото. Считало се е, че проблемът е у самия човек с увреждане, а не в обществото. Контролът на уврежданията се е осъществявал основно от професионалисти, а изборът на индивида е ограничен от възможностите, предоставени и одобрени от „подпомагащия” експерт.

Медицинският модел е обобщен в Международната класификация на уврежданията (International Classification of Impairments, Disabilities and Handicaps), създадена от СЗО през 1980 г. Класификацията предлага следните разграничения:

Увреждането е ‘всяка загуба или аномалия на психологическа, физиологична или анатомична структура или функция’.

Инвалидността е ’всяка ограничена или липсваща способност (произтичаща от увреждане) за извършване на дейности по начин или в степен, считани за нормални за един човек’.

Медицинският модел набляга на това, което човекът не може  да прави:

Хората с увреждания отричат този модел. Те сочат, че той е довел до тяхното понижено самочувствие, недоразвити житейски умения, ниска степен на образованост и впоследствие висока безработица. Но преди всичко медицинският модел разрушава естествената връзка със семействата им, с приятелите и с обществото като цяло.

Социален модел

През 60’те и 70’те години, новосъздадени групи от хора с увреждания започват да се противопоставят на начина, по който са третирани в обществото. В резултат на това са разработени алтернативни определения на увреждане и инвалидност, като основа на един нов подход, познат като Социален модел на уврежданията.

През 1981 г. международната организация на хората с увреждания (DPI) прави следните разграничения:

Увреждането е функционалната ограниченост в човека, причинена от физически, умствени или сензорни увреждания

Инвалидността е загубата или ограничаването на възможностите за равноправно участие в живота на общността, поради физически или социални бариери.

(Barnes, 1994:2)

Уврежданията и инвалидността вече не се възприемат като индивидуален проблем, а като социален въпрос, предизвикан от политиките, практиките, отношението и/или средата. Например, човек използващ инвалидна количка, може да има физическо увреждане, но липсата на рампа е това, което му пречи всъщност да влезне в сградата. С други думи, ограничаващият фактор е недостъпността на средата.

Световното Движение на хората с увреждания прокламира, че разрешението на проблема с уврежданията лежи в преструктурирането на самото общество. За разлика от медицинските „разрешения”, които са фокусирани върху индивида и неговото увреждане, при социалния модел целта би била от полза за всички. Този подход сочи, че индивидуалната и колективната неравнопоставеност на хората с увреждания се дължи на комплексни фактори на институционализирана дискриминация, дълбоко залегнали в обществото, сред които са сексизъм, расизъм и ксенофобия.

Хората с увреждания представляват 16% от цялостното население на ЕС  в трудоспособна възраст.

Европейска общност, 2007