Модели на уврежданията
Съществуват два основни модела на уврежданията: Медицински модел и Социален модел.
Медицински модел
С термина Медицински модел на уврежданията се означават индивидуални състояния, определени от заболяване или медицинско състояние. Медицинският модел на уврежданията се отнася до увреждането като индивидуален проблем. То се разглежда от гледна точка на човека с увреждане, който е зависим и се нуждае от грижи и лечение, като това до голяма степен е предопределяло и начина, по който хората с увреждания системно са били изолирани от обществото. Считало се е, че проблемът е у самия човек с увреждане, а не в обществото. Контролът на уврежданията се е осъществявал основно от професионалисти, а изборът на индивида е ограничен от възможностите, предоставени и одобрени от „подпомагащия” експерт.
Медицинският модел е обобщен в Международната класификация на уврежданията (International Classification of Impairments, Disabilities and Handicaps), създадена от СЗО през 1980 г. Класификацията предлага следните разграничения:
Увреждането е ‘всяка загуба или аномалия на психологическа, физиологична или анатомична структура или функция’.
Инвалидността е ’всяка ограничена или липсваща способност (произтичаща от увреждане) за извършване на дейности по начин или в степен, считани за нормални за един човек’.
Медицинският модел набляга на това, което човекът не може да прави:
|
Увреждане |
Инвалидност |
|
Човек използващ инвалидна количка |
Не може да се качва по стълби или да ходи в магазините |
|
Човек с нарушено зрение |
Не може да прочете информация, отпечатана със „стандартен” шрифт |
|
Човек с определено мозъчно увреждане |
Не може да говори толкова бързо, колкото и останалите хора |
Хората с увреждания отричат този модел. Те сочат, че той е довел до тяхното понижено самочувствие, недоразвити житейски умения, ниска степен на образованост и впоследствие висока безработица. Но преди всичко медицинският модел разрушава естествената връзка със семействата им, с приятелите и с обществото като цяло.
Социален модел
През 60’те и 70’те години, новосъздадени групи от хора с увреждания започват да се противопоставят на начина, по който са третирани в обществото. В резултат на това са разработени алтернативни определения на увреждане и инвалидност, като основа на един нов подход, познат като Социален модел на уврежданията.
През 1981 г. международната организация на хората с увреждания (DPI) прави следните разграничения:
Увреждането е функционалната ограниченост в човека, причинена от физически, умствени или сензорни увреждания
Инвалидността е загубата или ограничаването на възможностите за равноправно участие в живота на общността, поради физически или социални бариери.
(Barnes, 1994:2)
Уврежданията и инвалидността вече не се възприемат като индивидуален проблем, а като социален въпрос, предизвикан от политиките, практиките, отношението и/или средата. Например, човек използващ инвалидна количка, може да има физическо увреждане, но липсата на рампа е това, което му пречи всъщност да влезне в сградата. С други думи, ограничаващият фактор е недостъпността на средата.
Световното Движение на хората с увреждания прокламира, че разрешението на проблема с уврежданията лежи в преструктурирането на самото общество. За разлика от медицинските „разрешения”, които са фокусирани върху индивида и неговото увреждане, при социалния модел целта би била от полза за всички. Този подход сочи, че индивидуалната и колективната неравнопоставеност на хората с увреждания се дължи на комплексни фактори на институционализирана дискриминация, дълбоко залегнали в обществото, сред които са сексизъм, расизъм и ксенофобия.
|
Медицински модел |
Социален модел |
|
Увреждането е „лична трагедия” |
Увреждането предизвиква натиск от страна на обществото |
|
Увреждането е личен проблем |
Увреждането е социален проблем |
|
Единственото „лечение” е поставянето под медицински грижи |
Групи за самопомощ и социалната система като цяло спомагат за подобряването на начина на живот на хората с увреждания |
|
Доминираща позиция на „професионалиста” |
Индивидуална и колективна отговорност |
|
Експертното мнение се предоставя от (квалифицирани) професионалисти |
Експертното мнение се предоставя от самите хора с увреждания |
|
Човекът с увреждане е този, който трябва да се приспособи към средата |
Човекът с увреждане трябва да получи възможност да изяви желанията си |
|
‘Инвалидите’ са група с индивидуален облик |
Хората с увреждания имат колективна идентичност |
|
Хората с увреждания се нуждаят от постоянни грижи и опека |
На хората с увреждания им трябват гаранции за упражняване на правата, които притежават |
|
Контролът се осъществява от професионалисти |
Хората с увреждания трябва сами да правят своя избор |
|
Уврежданията са въпрос на политика |
Уврежданията са въпрос на политика |
|
Индивидът трябва да се приспособи |
Обществото трябва да се промени |
Хората с увреждания представляват 16% от цялостното население на ЕС в трудоспособна възраст.
Европейска общност, 2007
Обратно към меню






