Българско законодателство по въпросите на хората с увреждания
Българското законодателство по въпросите на хората с увреждания е насочено към:
- разработване на националната стратегия за равните възмжности за хората с увреждания;
- изработване на конкретен план за действия;
- осъществяване на национален план за заетост;
- изпълнение на Закона за интеграция на хората с уврежданя и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
- унифициране на политиката по отношение на хората с увреждания, заложена в други закони и подзаконови нормативни актове.
Още в Конституцията на РБ е посочено, че «Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права». (чл. 6 (1)КРБ) и «всички граждани са равни пред закона» (чл. 6 (2)), като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, обеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Този универсален принцип, реципиран от Всеобщата декларацията за правата на човека, се прилага пряко по отношение на всички граждани, включително и към групата на лицата с увреждания.
От 2004 г. в България бе приет и Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), който урежда създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняването на техните права, подкрепа за лицата с увреждания и техните семейства и интегрирането им в работната среда. Отново ЗИХУ прокламира принципа на недискриминацията по отношение на хората с увреждания. В закона е заложено, че интеграцията на ХУ се осъществява чрез медицинска и социална рехабилитация, образование и професионално обучение, трудова заетост, достъпна жизнена и архитектурна среда, социални услуги, социално-икономическа защита и достъпна информация.
Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се определя от Министерски съвет (www.governmet.bg) и се провежда от него съвместно с министъра на труда и социалната политика, областните управители, органите на местното самоуправление и в сътрудничество с националните представителни организации на хората с увреждания.
Министерски съвет организира и консултативен орган по въпросите на хората с увреждания – Национален съвет за интеграцията на хората с увреждания. Той се занимава и сътрудничи при разработването на националната политика по интеграцията на лицата от тази група. Всички нормативни актове, уреждащи правното положение на хората с увреждания се приемат след предварителното становище на Националния съвет за хората с увреждания. За изпълнение на приетата политика по отношение на ХУ е създадена Агенция за хората с увреждания (www.ahu.government.bg).
В изпълнение на ЗИХУ е приет Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Той урежда създаването и поддържането на информационна база данни към Агенцията за хората с увреждания, която се използва за планиране на дейности и мерки, свързани със задоволяване на потребности от образование, медицинска и социална рехабилитация и интеграция.
Правното положение на хората с увреждания в българското законодателство е уредено още в:
Закона за военноинвалидите и военно пострадалите;
Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
Закона за корпоративното подоходно облагане;
Закона за семейни помощи за деца;
Ежегодния Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване;
Наредба N.1 на МТСП от 2005 г. за условията и реда за производство и внос на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и множество други наредби и правилници.
