Европейска политика по отношение на уврежданията и позицията на хората с увреждания

Връзка със Социалния модел

Политиката на Европейския съюз по отношение на хората с увреждания се базира изключително на социалния модел на уврежданията. Както посочва и Председателят на Комитета по интеграция на хората с увреждания към Европейската комисия:

„Европейският съюз определя статуса на увреждане като динамичното взаимодействие между човека и средата, в която той живее, включително социални образувания, които водят до дискриминация и стигмация. Следователно, това, което трябва да бъде адаптирано към всеки отделен човек, включително и към хората с увреждания, е средата. Само така могат да се премахнат ограниченията”.  (Goelen. 2005)

Това от своя страна води до възприемането на подход, основаващ се на правата на хората с увреждания.

Увреждането е статут, при който са гарантирани определени права, дискриминацията трябва да бъде премахната. Политиките по отношение на уврежданията трябва да следват индивидуализиран подход: правата да са съпроводени от съответни действия, които осигуряват достъп до тяхното реално и равнопоставено упражняване”. (Goelen 2005).

Правната основа

Правната основа за действията, предприемани от Европейския съюз е заложена в член 13 на ДЕО (Договора за европейска общност) от 1999 г., който овластява Комисията „да предприема съответните действия за борба с дискриминацията, основаваща се на пол, расов или етнически произход, религия или вероизповедание, физически недъг, възраст или сексуална ориентация”. (Goelen 2005). Това правно положение е изразено в множество документи, сред които Хартата за основните права и например Комюнике на Европейската комисия „За Европа без ограничения за хората с увреждания”. (European Commission 2000a).

Действия срещу дискриминацията

Директивата на Европейската комисия срещу дискриминацията, основаваща се на религия или вероизповедание, увреждания, възраст или сексуална ориентация (European Commission 2000b) забранява дискриминацията, като определя минимални стандарти, приложими във всяка една от страните членки на Европейския съюз. Националните законодателства определят точната форма на имплементиране на тези норми (въвеждането им в законодателството на всяка от държавите членки), като отделните държави могат да определят и по-високи изисквания, като Директивата залага само общите минимални изисквания.

Директивата (а във Великобритания и Законът срещу дискриминацията на хората с увреждания) изисква работодателите (и обучителните организации) да предоставят „разумни условия” за посрещане на потребностите на хората с увреждания. По този начин задължението на работодателите и доставчиците на услуги по обучение не е абсолютно: напр. от тях не се изисква да покриват разходи по-големи от тези, които техния бизнес би могъл да понесе, както и да приемат сериозни изменения в цялостните учебни програми. Директивата правилно допуска, че по-голямата част от адаптациите изискват малки промени, а изискването да се предлагат „разумни условия” значително ще подобри позициите на хората с увреждания на пазара на труда.

По принцип старите държави членки на ЕС трябваше да са приели закони забраняващи дискриминацията още през декември 2003 г. на практика те приложиха своето право на отлагателно вето до декември 2006 година. За държавите, които се присъединиха през 2004 г. приемането на такова законодателства бе неразделна част от условията за присъединяване, а за Бълария и Румъния клаузата влезна в сила след присъединяването им през 2007г.

Страни членки, които не изпълняват задълженията си по тази директива, могат да бъдат съдени от Европейския съд по предложение на Комисията. Лице, което е пропуснало ползи или обезщетение поради не приемане на съответното законодателство от парламента на националната му държава, може да търси компенсация от правителството на тази държава. Може да се очаква, че цялостният процес по прилагане на практика на тези мерки във всяка една от държавите членки ще отнеме няколко години.

Приложимост на нормите по отношение на Образованието и обучението

Европейската стратегия по отношение на уврежданията набляга на равния достъп до качествено обучение и учене през целия живот. Тези две области дават възможност на хората с увреждания да участват по-пълноценно в социалния живот и да подобрят качеството си на живот. Доставчиците на услуги по професионално обучение и обучение за възрастни са изправени пред същите задължения, които имат и работодателите по отношение на избягването на формите на пряка и непряка дискриминация.

Повече информация за Европейската стратегия по отношение на уврежданията можете да намерите в Интернет на адрес:

http://ec.europa.eu/employment_social/disability/index_en.html

Средно около 50% от гражданите на Европейския съюз с увреждания имат работа. За сравнение, процентът на заетите лица без увреждания е над 68%. Европейска общност, 2007

Обратно към менюта