Използването на правилната терминология е много важно, тъй като думите често повлияват нашето отношение и вярвания. Някои от термините, които несъзнателно употребяваме по адрес на хората с увреждания, не отговарят на начините, по които самите хора с увреждания биха се изразили за себе си. А изпoлзването на правилните думи винаги е от значение, не става въпрос само за употреба на «политически правилните» названия, но и за използването на думи и изрази, които хората с увреждания и организациите, работещи с тях, намират за подходящи и приемливи.

Хората с увреждания са по природа чувствителни към негативните изказвания и смисловия заряд на някои изрази. Езикът крие в себе си силни послания, които могат да доведат до „прикачване на неприятни етикети” на човека с увреждане, до обезчовечаването му или до неговото принизяване. Добре е внимателно да подбираме думите си и да насърчаваме хората около нас също да го правят. Списъкът с изрази, посочен по-долу е в динамично развитие и се променя според предложения и представи на самите хора с уврежданя:

Използвайте следните термини:

• хора с увреждания
• хора без увреждания
• лица с нарушено зрение
• лица с частични нарушения на зрението
• лица с нарушен слух
• лица с нарушен слух, които използват жестомимичен език
• лица с ментални затруднения
• лица, използващи инвалидна количка
• лица с обучителни затруднения

Не използвайте следните думи и изрази:

• инвалиди
• парализиран (болен от церебрална парализа)
• всякакви думи и изрази, описващи медицинското състояние на човека, използвани в контекст вместо името му с цел посочване на неговата идентичност (напр. Епилептикът, Спазматикът.....)
• умствено недоразвити
• Емоционално и поведенчески увредени/засегнати
• Изкривени/увредени
• Приковани към инвалидна количка
• Жертва на...
• Страдащ от...
• деформиран
• изостанал
• неспособен
• ням
• глух
• сляп
• глухоням
• дете/студент със специални нужди

Общи препоръки за културно изразяване

·         избягвайте да прикачвате етикети на хората, независимо с или без увреждания. Не правете предположения за наличието или липсата на увреждания при даден човек; някои хора имат скрити увреждания, например епилепсия или астма. Не е желателно да се използват медицинските названия на заболяванията за идентифициране на човека, а освен това те водят и до грешни представи, че цялата група лица с такова заболяване са едни и същи. Медицинските „етикети” не казват нищо за личността на човека и подклаждат стереотипи спрямо хората с увреждания като „пациенти”, безсилни и изцяло зависими от медиците.

·         Обезчовечаващо е да се говори за хората с термините на ехните медицински състояния. Не споменавайте дискектик или епилептик – по-добре е да кажете човек с дислексия/епилепсия.

·         Не използвайте думата „увреждане” като прилагателно (увреден), в този си смисъл тя може да означава и приобщаване на лицето към група от хора „отделени” от обществото. Всеки от нас е индивид, а хората с увреждания не съставляват отделна група в обществото ни.

·         Отнасяйте се към възрастните по начин, подходящ за голям човек, не се опитвайте да ги покровителствате.

·         Предложете помощта си на човека с увреждане, но изчакайте той да я приеме, преди да помогнете. Недейте самите вие да правите предположения или да твърдите, че знаете най-добрия начин, по който да помогнете, изслушайте изискванията на човека с увреждане.

·         Не се притеснявайте да използвате общоприети изрази, като например „Виж какво имам предвид”, насочени към човек със (зрително) увреждане.

·         Гледайте човека в очите и говорете директно на човека с увреждане, а не на неговия придружител.

Създайте подходящ физически контакт с човека с увреждане според ситуацията (ръкостискане, поздрав) по начин, какъвто бихте използвали и спрямо всеки друг.

Обратно към меню