Дейности свързани с грамотността

Натиснете тук за:

Дейности свързани с грамотността  и стратегии

• Говорене, слушане, откликване
• Писмена комуникация 
• Жестомимика

Описание на дейности свързани с грамотността

Езиковата грамотност е умението да комуникираме чрез писмен, говорим или кинестетичен език. В контекста на основното обучение на възрастни, езиковото ограмотяване се отнася до нивото на функциониране на способностите да пишем, четем, говорим и слушаме с цел обучаващият да извърши формална обмяна на информация, свързана с образованието, обучението, работата и социалните роли, а по-точно:

• Ролята на гражданин в социума;
• В ролята на икономически активен индивид, както в платения, така и в неплатения труд;
• Като участник в домашната среда и ежедневието;
• Като участник в образованието и обучението;
• Като индивид със своите хобита и социални търсения.

Говорене, слушане, откликване

На най-основно ниво, обучаваните ще развият умения, които ще им позволят да:

• Слушат и откликват на устна реч, включваща прости разказвателни изречения, твърдения, въпроси и прости заповедни изречения (прости инструкции);
• Да изразяват чрез говорене проста информация, чувства и мнения по познати теми;
• Да взимат участие в дискусия с друг човек в позната ситуация и на позната тема.

На по-напреднал етап, обучаващите ще развият умения, които ще им позволят да:

• Слушат и откликват на устна реч, включваща сложни разказвателни изречения, да следят детайлни обяснения и следват сложни инструкции с различна дължина, да подготвят отговор към говорещия, посредникът на информация или контекста;
• Да комуникират ясна и детайлна информация, идеи и мнения, да боравят с речта целенасочено, за да опишат слушателя (или слушателите), посредника на информация, целта и ситуацията;
• Да взимат участие в дискусии с двама или повече участници в различни ситуации, като правят ясни и ефективни изказвания, които са по темата на дискусията и са в защита на тяхната теза.

 Умения, необходими за възприемане на език:

• бързо обработване на поредици от звукове и думи;
• различаване на речеви звукове и думи, които са подобни;
• разбиране на вербална реч;
• запомняне на последователна информация, напр. инструкции;
• извличане на значение от сложен или абстрактен език и/или граматически структури, напр. страдателен залог, сложни изречения;
• разбиране на литературен език, напр.: метафори, аналози, „речеви”.

Умения, необходими за изразителен език:

• организиране и планиране на това, което ще се каже;
• подбор на думи;
• поставяне на идеите в подходящи граматически форми;
• «съхраняване» на информацията в краткосрочната памет по време на говорене, т.е. да се помни следващата мисъл;
• отчетливо произношение на думите, особено на многосричните

Когато са грамотни учащите имат възможност ефективно да се включват в голямо разнообразие от учебни материали с различен контекст. Това изисква те да притежават умения като:

• Манипулиране
• Внимание
• Комуникиране

Стратегии

Използваният текст трябва да позволява на четците да извличат значението, без да разчитат на картинни образи. Слушането на запис (с подходящо темпо) по време на четенето може да помогне на учащите да следят текста. Картонена карта, поставена под или над реда в текста може да помогне на четящите да не се губят в текста и да не пропускат редове. Ако се използват дейности, в които е необходимо изразително четене, като например четене на роли от пиеси, осигурете на учащите време за самостоятелно прочитане, с помощ, ако е необходима, преди да прочетат текста на глас. Уверете се също, че материала отговаря на техните възможности. Помолете учащите да четат текста на малки части и след всеки етап проверявайте за разбиране на прочетеното. Шаблонни дейности като бързо преглеждане на подбор от текстове ще бъдат трудни, затова дайте на учащите повече време да открият информацията и приемете, че някои от тях никога няма да могат да използват бързия прочит като стратегия за откриване на информация. Употребата на четящо устройство, което ще сканира и „прочете” отделните думи ще бъде идеална помощ за всеки учащ, чието увреждане оказва влияние върху точното възприемане.

Писмена комуникация

На най-основно ниво, обучаваните ще развият умения, които ще им позволят да:

• Предават информация в писмен вид, насочена към целева аудитория;
• Четат и разбират самостоятелно и точно текстове с различна сложност и тематика;
• Четат и усвояват информация с различна дължина и сложност, както и от различни източници;
• Предават в писмен вид информация, идеи и мнения ясно и точно, като избират подходящи за целта, съдържанието и аудиторията дължина, формат и стил.

Процесът на писане се състои от композиране, правопис и ръкопис. Композирането обхваща умения за планиране и изразителен език, които включват следното:

• способност за формулиране и артикулиране на идеи (това може да бъде в невербална форма, като знакова например); 
• съзнаване на лингвистичните граници, каквато е изречението например;
• разказвателни умения като последователност и структурираност;
• набор от лексика за постигане на експресивност чрез описване или обясняване, включително и способност за използване на метафоричен език чрез идиоми, аналози, речеви фигури и т.н.;
• знания в областта на синтаксиса и граматиката, употреба на синтактични и свързващи думи;
• способност за категоризиране и класифициране

Съставянето на писмено съчинение се основава на поставянето на идеи в писмена форма; а именно способността за образуване на думи и записването им на ръка или произвеждане на всички думи по друга форма, напр. чрез технологични средства. Писането и правописа трябва да стават автоматично, за да може автора да се концентрира върху изразяването на своите идеи. Ако учащите не могат да развият автоматични умения за писане и правопис, за тях ще бъде изключително трудно да изразяват идеите си на хартия.

Организиране и планиране на писмена работа

Много от учащите с дислексия и диспраксия изпитват трудности в последователността и организацията. Те могат да се запънат на една идея, т.е., когато пишат не могат да преминат от една идея към друга. Те могат да имат проблеми с организирането на листове, папки, време, както и със самото писане. Те често се нуждаят от специфична помощ за организиране на папките и за планиране на писмената работа.

Стратегии

Използвайте планове за създаване на писмена работа, които привличат вниманието и ясно подчертават как отделните моменти могат да бъдат свързани. Използвайте изречения, написани с цветни материали и опциите „изрежи” (cut) и „постави” (paste) за подреждане в последователност с и без компютър. Започвайте с главната идея, след това помолете учащите да напишат три или пет изречения за нея. След това напишете три или пет изречения към всяко от тези изречения, за да създадете три или пет параграфа. Научете учащите как да пишат параграфите си изразително, напр. КОП параграф: Каква е твоята идея; Обясни какво имаш предвид; дай Пример. За някои от учащите с увреждания може да е ползотворно да записват идеите си на диктофон преди да започнат да пишат. Дневници, програми и цветни разделители също могат да бъдат полезни в общата подредба на документите. Използвайте „спайдерграми” или мисловни схеми, за да планирате работата и да покажете връзката между заглавието и параграфите. Кръглият формат насърчава учащите да преосмислят последователността на параграфите и най-добрите връзки между тях. Насърчавайте учащите да изчакат един ден или колкото е необходимо преди да направят редакторския прочит. По този начин ще могат да откриват грешките си, и няма да се съсредоточават върху това, което са възнамерявали да напишат. Насърчавайте учащите да прочитат работите си на висок глас, тъй като така ще се насочи вниманието им по-скоро към това какво точно е написано, а не към това, което са възнамерявали да напишат. Осигурете чеклисти за всички учащи

Трудности в правописа

Правописът представлява под-умение на писането; това преди всичко е зрително-моторно умение. Четенето се основава на разпознаването, докато правописът се основава на припомнянето на точната последователност на букви. Един човек, който пише правилно може да види дали думата изглежда правилно написана, а също ще има установена система от правописни правила и ще може да предложи алтернатива, ако думата изглежда грешно написана. Моторната памет също е важна за правописа: един човек, който пише правилно може автоматично, без да се замисли за буквите, да „усети”, ако ръката му/й греши. Онези, които могат да използват системата за фонетично разпознаване ще изграждат звукове с буквени модели, но правилното писане е постижимо и без този процес: например напълно глухите хора също могат да се научат да пишат правилно.

Учащите могат да срещнат различни трудности в правописа:

• слабо зрително запаметяване на думите;
• проблеми с последователността и разположението на буквите (напр. ш/щ, а/ъ);
• изпускане или объркване на звукове, защото те не могат да ги различават или да ги съхраняват в краткосрочната памет;
• слаби моторни умения или координираност между око и ръка, поради които се изпускат или повтарят букви или срички.

Учащите с дислексия и много от учащите с обучителни трудности ще имат проблеми със запаметяването и прилагането на правила, както и в усвояването на правописните норми. Правописните норми ще затрудняват също и учащите със слухови увреждания, чийто първи език е знаковият.

Стратегии

Учащите ще научават по-лесно общите правописни правила чрез думи, които имат определено значение за тях. За да спомогнете за разпознаването на думите, търсете алтернативи за разделяне на думите, като думи в думите, силни зрителни модели и лексикални (т.е. структурни) части като корени, представки и наставки. Използвайте софтуерни програми, като textHELP, които дават значението на думите. Помогнете на учащия да открие мнемоники, които са лични и да създаде „умствени” картини. Групови ключови думи в лексикални семейства на различни цветни карти. Веднага щом учащите започнат да ги пишат уверено, те могат да престанат да използват тези карти. Използвайте програми за проверка на правописа, но обяснете техните ограничения. Запомнете, че като давате повече време на учащите със слаб правопис няма да е от полза за никого.

back to top

Как да открием обучаеми с Дислексия

Моля натиснете тук за достъп до теста Vinegrad Checklist

back to top

Жестомимика

Много от възрастните, глухи по рождение, ще използват Жестомимичен речник (ЖМР) като тяхно предпочитано средство за интерактивна комуникация. Някои от тях може да са отглеждани в семейства от глухи, където ЖМР е първи език. Използването на знаковия език като предпочитан или първи има последици върху изучаването на родния говорим език, доколкото има и за учащите, чийто първи език е друг говорим език.

ЖМР не е визуален, нито е универсален. Той сам по себе си е език, систематичен и базиран на правила, различен от говоримия език в своите граматически концепции и структури. Като всеки друг, изучаващият говоримия език като втори език ще има случаи, в които изучаващите ще смесват концепциите на езика, който владеят, с тези на говоримия език.

От учителска гледна точка, някои от най-значителните различия между ЖМР и говоримия език са:

• Изречението се организира около глагола. Значението зависи от словореда на другите думи в изречението. Ползвателите на ЖМР започват със заглавието и след това го коментират;
• ЖМР не използва спомагателен глагол  съм;
• ЖМР не използва пълен и кратък член;
• Словоредът може да бъде изключително различен;
• Модификацията на знаците се осъществява чрез смяна на местоположението, скорост или повторение, а не чрез окончания на думата и др.

Винаги е важно да се обсъди с един ползвател/ка на ЖМР как той/тя изразява конкретна идея или концепция чрез ЖМР и тези лингвистични разлики да се направят част от учебния процес.

Натиснете тук 

back to top

Предизвикателства

• Двигателна сръчност
• Език/Разбиране
• Зрение
• Издръжливост
• Мотивация
• Обработка на информация
• Организация
• Памет
• Познавателна способност
• Реч
• Слух
• Управление на стреса/тревожността

Случаи от практиката

• Дейности, свързани с писмената грамотност и Дислексия
• Дейности, свързани с писмената грамотност и обучителни трудности