Джон, професионален фотограф, бе винаги зает през уикендите, особено със сватби. Той реши да допълни работата си през седмицата като предложи курс по цифрова фотография за малки групи. Курсът продължил 10 седмици, провеждал се в пристройка на неговата къща и бил доста неофициален по структура.

По електронната поща Джон получил заявление за участие в курса от ползвател на инвалидна количка. Кандидатът разкрил своето увреждане, настоял за място в курса и уточнил, че Джон трябва да провери дали неговите помещения имат нужните приспособления, които биха били необходими за осигуряване на достъп, за да може той да посещава курса.

Джон отговорил с вежливо електронно писмо, обяснявайки, че има стълби до мястото, където се провежда курса и че нямал средства, с които да заплати поставянето на рампа. Той също изтъкнал, че това е благоразумен отговор и бил в правото си според закона. И все пак, той предложил да проведе курсът под формата на ‘дистанционно обучение’. След няколко онлайн разговори и преговори това бе прието. В резултат на това, той не само имал нов клиент, но и развил начин за предоставяне на обучение, подходящ и за други хора, които били заинтересувани от курса, но нямали възможност да го посещават през деня. Джон имал възможност да поеме повече клиенти, благодарение на гъвкавото време на курса и съответно с допълнителен приход. В течение на времето той инвестирал в изработването на рампа.

Двама човека с едно и също увреждане могат да изпитат различни въздействия. Още повече въздействията на едно увреждане могат да бъдат близки на тези, породени от друго увреждане (например учащите със слухови увреждания и тези с разстройство от аутистичния спектър могат да изпитват еднакви трудности в употребата на абстрактен език).