Дина е родена с аномалии в областта на горните и долните крайници. В резултат на това ампутирали и двата й крака до под коляното, когато била на около една годинка. Тя използва протези и е напълно независима в придвижването на значителни разстояния. Протезата, обаче, се чупи доста често и понякога докато чака за доставянето на нова се налага да използва инвалидна количка. През последните шест години Дина работи на пълен работен ден в местната Данъчна служба. Тя обича театърът, има страхотен глас и поради тези причини се записва на вечерен театрален курс, ръководен от местния колеж. Дина била изключително развълнувана от мисълта за курса, но се обезпокоила, че ако възникнат някакви трудности и/или помоли за допълнителна подкрепа, е възможно тя да бъде сметната за труден курсист и затова тя не предприема някакви действия с цел да говори с някого за индивидуалните си потребности.

В течение на курса нараствало и нейното разочарование от това, че не може да участва така, като е очаквала. В крайна сметка тя събра кураж да приближи инструктора си и му каза:

“Аз знаех, че курса ще е практически, но не бях осъзнала колко физически действия биха могли да се извършват. Имам предвид, че в началото всеки буквално тичаше наоколо, а аз очевидно не мога да правя това и следователно останах сама, изолирана от групата... Моите действия винаги се свеждаха до стоене в страничните очертания, но не изглеждаше, че Вие забелязвахте това. Другото нещо, което изключително ме раздразни беше фактът, че когато организирахте учебна екскурзия до театър на открито, Вие изобщо не бяхте проверили дали мястото е достъпно – това показва, че Вие не се интересувате дали участвам в курса, или не. Аз съм си платила за този курс и мисля, че имам право да участвам във всички действия като всеки друг.”

Инструкторът беше ужасен от оплакването и се извини, че не е бил по-инициативен относно включването на Дина в групата. Той не е работил с хора с увреждания преди това и се почувствал наистина неловко за неговата липса на знания за това как да подходи в такива ситуации. Той всъщност бе забелязал, че Дина е била социално изолирана от групата чрез повечето от дейностите, които често се използваха, но не сметнал за подходящо да привлича вниманието й. Той си признал, че не е помислил по въпросите за достъпност и учебните екскурзии, тъй като през последните пет години са използвали точно този открит театър за курса.

Инструкторът се извинил на Дина и потърсил съвет от по-опитни колеги. Те посъветвали да използва онлайн ръководството за Етикет на поведение спрямо хората с увреждания и да се възползва от предстоящите възможности за квалифициране на служителите, предложени от колежа и свързани с това преподаването да се направи по-достъпно и с възможности за интегриране на хора с увреждания.

Въоръжен с нова увереност и разбирания, инструкторът си уредил среща с Дина с цел обсъждане на начините, по които тя може да се включи във всички учебни дейности възможно най-пълноценно. По време на курса той все още правил някои грешки от време на време, но той и Дина бяха постигнали взаимоотношения, в които тя можеше само да му напомни за нейните потребности; проблемите се решаваха лесно, а инструкторът продължаваше да се учи относно интегрираното обучение и преподаване.

Двама човека с едно и също увреждане могат да изпитат различни въздействия. Още повече въздействията на едно увреждане могат да бъдат близки на тези, породени от друго увреждане (например учащите със слухови увреждания и тези с разстройство от аутистичния спектър могат да изпитват еднакви трудности в употребата на абстрактен език).