Трима от петимата обучители по основна писмена грамотност за възрастни в колежа, посетили обучение на служители, свързано с влиянието на дислексията върху придобиването на умения по писмена грамотност. След курса те обединиха записките си и ги напечатиха за своите колеги, които не можеха да присъстват на обучението. Техните колеги сметнаха следната информация за особено полезна.

• Дислексията при отделните хора е толкова различна, колкото и обикновена настинка (различни симптоми и различна степен на острота).
• Видовете, моделите и нивата на трудност в писмената грамотност варират спрямо конкретната същност на състоянието при отделния учащ.
• Много хора с дислеския са имали неуспех в ученето по традиционни методи и много от тях са имали поправителни занятия, които може да са засилили неуспехът им да учат.
• Дислексията не зависи от интелекта и засяга поне 10 процента от населението, а 4 процента са сериозно засегнати.
• Възрастните с дислексия често не са били идентифицирани в училище и затова може и да не знаят, че проблемите, които имат идват от  дислексията.
• Много от тези не диагностицирани хора с дислексия посещават курсове за основни умения и се нуждаят от подкрепа спрямо основните умения за академични или професионални курсове или за работа.
• Хората с дислексия могат да имат една или няколко от следните трудности в различна степен:
• трудности в разграничаването и ‘задържането’ на звукове, в резултат на което се получават проблеми в декодирането при четене; объркване или изпускане на звукове при спелуване; объркване на думи или погрешно произношение
• разпознаване на букви или познати думи при четене или зрителното запомняне на думата; запомнянето на последователността на буквите в дадена дума или на числата и знаците в математиката
• слаба краткосрочна или ‘работна’ памет, или трудност в съхраняването и възстановяването на информацията – това може да окаже влияние върху тяхната способност да запомнят езикова информация като инструкции или преписване от дъската
• слаба моторна интегрираност, която има за резултат трудности в контролиране на химикала при писане; изпускане или повтаряне на буквите при изписването на думите буква по буква
• объркване на посоките (най-вече трудност в разграничаване на ляво и дясно)
• проблеми с последователността и организацията
• слабо усещане за време
• често се изгубват
• трудност в постигането на ‘автоматичност’ или гладкост на уменията.

Когато работите с възрастни с дислексия...

• избягвайте да повтаряте подходи, които не са били сполучливи в миналото. Използвайте подходи, които пасват на стила на учене на учащия. Не продължавайте да преподавате четене чрез фонетичната стойност на графични съчетания или да използвате метода ‘виж и кажи’, ако тези методи вече са били неуспешни.
• преподавайте основните умения в контекст. Използвайте писмените работи и материалите на учащите, които са от професионалната сфера, в която учащият учи или работи, или подбирайте съдържание, което ще е интересно за учащия (напр. поправяне на автомобили, рецепти, разкази, околна среда или семейна история). 
• помогнете на учащите да разберат своите стилове на учене, техните силни и слаби страни и как дислексията въздейства на тяхното учене.
• открийте обучителни методи, подходи и материали, които подхождат на техните стилове на учене, като употреба на маркери, ножици и лепило при боравене с писмени материали.
• насърчавайте учащите да открият свои собствени стратегии, за да бъдат независими, когато учат. Например, разговаряйте с учащите за това как могат да избягват някои трудности или им предложете техники за запаметяване. Обърнете внимание на мнемониката (зрителен подход към ученето), слухови стратегии и учене чрез действия. 
• разберете, че трудностите в обработването на информацията няма да бъдат преодолени чрез упражнения и затова не настоявайте с неефективните подходи като например да се опитвате да накарате учащия да ‘чуе’ звуковете.
• когато се занимавате със слабостите в разбирането на информацията на някого със слаби (зрителни) умения за разпознаване на думите, ‘рамкирайте’ уменията, които трябва да бъдат научени и потърсете компенсиращи стратегии като употребата на магнетофонни записи.
• гледайте на технологията не само като на средство за подпомагане развитието на основните умения, но също и като на начин за развиване на умения или алтернативно средство за достъп. Някои хора може никога да не овладеят уменията за правопис и е важно те да имат достъп до грамотност, която не зависи от правописа.
• насърчавайте учащите да си представят информацията зрително, както е при мисловните карти – тогава те ще могат да си спомнят информацията по-лесно.
• когато подготвяте допълнителни материали, обърнете внимание на това дали се четат лесно и използвайте по-достъпен шрифт.
• използвайте цветове и картинки, за да подчертаете ключовите точки или важните детайли
• предложете цветни листове с редове, върху които учащите да пишат (те може би трябва да са специално поръчани).  Ако учащите имат предпочитан цвят, принтирайте всички допълнителни материали в такъв цвят, за да ги насърчите да използват цветни прозрачни подложки
• помагайте ученето  да се съхрани в дългосрочната памет
• преподавайте правопис чрез индивидуализирана програма за правопис
• използвайте мултисензорни подходи, за да развивате силните страни и да подпомагате слабите такива.

Основан на: http://www.dcsf.gov.uk/curriculum_literacy/access/dyslexia/

Двама човека с едно и също увреждане могат да изпитат различни въздействия. Още повече въздействията на едно увреждане могат да бъдат близки на тези, породени от друго увреждане (например учащите със слухови увреждания и тези с разстройство от аутистичния спектър могат да изпитват еднакви трудности в употребата на абстрактен език).