Роджър беше ценен служител. Той имаше подход към животните и беше надежден работник, но сега той бе съкратен от фермата, където работеше тъй като след смъртта на собственика тя бе продадена. От бюрото по труда го посъветваха да се запише на курс по информационни и комуникационни технологии (ИКТ курс), за да разшири уменията си с цел намиране на нова работа.

Когато обучителят за първи път видя Роджър извън стаята, в която ИКТ курса тъкмо бе започнал, той не бе впечатлен. Роджър бе закъснял. Облечен в дънки и измачкана и изцапана риза под жилетката, която не бе закопчана както трябва – имаше едно свободно копче в горната част и един свободен илик в долната част. Той носеше папка, която изпусна, препъвайки се на влизане  в стаята. Събирайки листовете и блъсвайки една от седалките на скамейката, Роджър смутено измърмори някакво извинение и напъха едно писмо в ръцете на обучителя.

Когато обучителят прочете писмото, препоръка от бившия работодател на Роджър, всичко се изясни! Пламенната препоръка обясняваше, че Роджър имаше диспраксия и в допълнение на възхвалите относно качествата на Роджър като работник във ферма бяха изброени и някои от неговите трудности. Основните трудности на Роджър бяха свързани с моторния контрол – неговият почерк беше нечетлив и за него употребата на малки инструменти, като ножица, бе невъзможна. Също така, той често имаше проблеми с организацията, паметта и концентрацията; във фермата тези трудности бяха преодолени чрез установяване на фиксирани рутинни действия и принтирани програми със задачите, които се отмятаха ежедневно. Собственикът на фермата бе щастлив да направи тези малки приспособления тъй като Роджър бе толкова добър с добитъка – макар и да не му бе позволено да влиза в помещенията за стригане на животните!

От предишен опит обучителят знаеше, че Роджър може да има известни трудности и в употребата на клавиатура и мишка заради слабия си моторен контрол. Предишни учащи с дислексия се затруднявали да преписват информация от дъската, бяха някак си дезорганизирани в управлението на собствените ресурси и често бяха бавни в изпълнението на задачите.

Роджър бързо стана доста харесван член на групата. Неговият бърз разум и общителна натура спечелиха сърцата на всички участници. Той беше много щастлив, че неговият обучител е споделил информация за неговото състояние с останалите от групата; това означаваше, че всички са разбрали за неговите потребности и бяха щастливи да му помагат. Те практикуваха следното:

• Подходящо работно място;
• Употреба на диктофон, за да се избегне воденето на записки – въпреки че неговите колеги нямаха нищо против да копират своите записки за него;
• Употреба на кръгла мишка;
• Ергономична клавиатура;
• Помощ при употребата на свързани с курса пособия като телбод и т.н.;
• Ясни писмени инструкции за употреба на ксерокса – всички учащи имаха полза от това.
• На всички от групата им бе показано как да използват функции на клавиатурата, чрез които се намалява употребата на мишката.

Двама човека с едно и също увреждане могат да изпитат различни въздействия. Още повече въздействията на едно увреждане могат да бъдат близки на тези, породени от друго увреждане (например учащите със слухови увреждания и тези с разстройство от аутистичния спектър могат да изпитват еднакви трудности в употребата на абстрактен език).