Ана е на 42г. със зрително увреждане. През последните 15 години от живота си тя работи като оператор на телефон в компания от химическата промишленост. Поради световната икономическа криза, обаче, неотдавна тя губи работата си. В новата ситуация на пазара на труда Ана осъзнава, че ще й е необходима допълнителна квалификация, за да си намери добра работа. Експертите от Бюрото по труда насочват Ана към обучителен курс по класически масаж. Тъй като това е актуална професия с възможности за реализация и добри доходи тя се включва в курса. Занятията се провеждат два пъти седмично в малка група. Така Ана е изправена пред първото си предизвикателство – как сама да стигне до мястото на обучението, което се провежда в работно време, а нейните близки не могат да й асистират при придвижването. Отзивчивите колеги от курса на Ана й помагат да разреши този проблем. Всяка сутрин те я чакат на спирката, където тя пристига с такси, а след това заедно се придвижват до учебната зала.

Курсът по масажи преминава с множество демонстрации, но Ана не е ощетена, тъй като преподавателката дава допълнителни устни обяснения и показва лично на Ана новите движения от сферата на класическия масаж. Тази на пръв поглед малка адаптация помага на Ана да усвои в най-пълна степен информацията, предоставена по време на обучителния курс. За запис на теоретичната информация тя ползва диктофон, с който записва лекцията, а за онова, което е пропуснала може да разчита на записките на нейните колеги. Ана не се притеснява да говори открито за своето увреждане и за трудностите, които то й създава. Разговорите с нейните колеги от групата по класически масаж й помагат да преодолее предизвикателствата и да вземе пълноценно участие в обучителния процес. Така например, още по време на първите сесии, Ана буквално се сблъсква с проблема полузатворена врата. След това тя моли колегите си да оставят вратата на учебната зала винаги или отворена, или затворена. Тъй като тя се ориентира по-лесно в позната обстановка следващото нещо, с което колегите й се съобразяват е да не разместват често мебелите в учебната зала. Последната, но не и по значение, адаптация в учебната зала е светването на лампите и през деня. Силното осветление помага на Ана да разграничи по-ясно заобикалящите я предмети, използвайки остатъчното си зрение. Ана казва: „В курса по класически масаж срещнах отзивчиви и толерантни колеги. Те ме обградиха с внимание и ми помагаха само тогава, когато се нуждаех от тяхната подкрепа. Предлагаха ми помощ, но не настояваха. Приеха ме като една от тях. Аз от своя страна се чувствах спокойна и споделях открито своите трудности. Така заедно успявахме да намерим решение на всеки проблем, който моето увреждане ми създаваше по време на обучението. Научих много от курса и смятам, че мога да намеря нова реализация в професията масажист. В нашата страна има много примери на хора със зрителни увреждания, които са между най-добрите професионалисти, предлагащи класически масажи.”